human是什么意思| 93年什么命| 孕妇喝什么汤好| 复出是什么意思| 适得其反什么意思| 三书六礼指的是什么| 头皮发紧是什么病的前兆| 嘛呢是什么意思| 拉肚子吃什么食物| yeezy是什么牌子| 不想要孩子用什么办法最好| 青鱼是什么鱼| 72岁属什么| 后背长痘痘用什么药膏| 为什么不建议儿童做胃镜| 整夜失眠是什么病| 做什么行业最赚钱| 急性肠胃炎吃什么水果| 烤鱼一般用什么鱼| 张学友和张家辉什么关系| 猫离家出走预示着什么| 腱鞘炎是什么症状| 什么无比| 为什么会起水泡| 男人喝劲酒有什么好处| 闲情雅致是什么意思| 超五行属什么| 辛弃疾字什么| 血小板低吃什么补的快| 积德是什么意思| 益精是什么意思| 科伦是什么药| 金鸡独立是什么意思| 九月28号是什么星座| 血氯高是什么原因| 眉眼是什么意思| 孩子注意力不集中缺什么微量元素| 胎毛什么时候脱落| 东北和山东有什么区别| 一阴一阳是什么数字| 太上老君的坐骑是什么| 蜡笔小新的爸爸叫什么| 什么食物嘌呤高| 美国为什么打伊朗| 达英35是什么| 甲鱼吃什么| 欺凌是什么意思| 神经炎是什么症状| 冻顶乌龙茶是什么茶| 海尔兄弟叫什么| 9月份是什么季节| dmd是什么意思| 长期缺铁性贫血会导致什么后果| 扁桃体是什么| 什么品牌的笔记本好| 化疗病人吃什么好| 半月板是什么部位| 补体c3偏高说明什么| 风热感冒和风寒感冒有什么区别| 背动态心电图要注意什么| 马虎是什么意思| 仙鹤代表什么生肖| 一什么绳子| hiv是什么病毒| 吃什么东西能流产| 女人腰椎疼是什么原因| hpv感染有什么表现| 粉玫瑰代表什么| 喝陈皮水有什么好处| 什么叫修辞手法| 为什么庙里不让孕妇去| 煞气是什么意思| 5月5是什么星座| 肾气不足有什么症状| 沪深300是什么意思| 一九九八年属什么生肖| hpv不能吃什么食物| 陆勤合格什么意思| 脑ct都能查出什么病| 什么食物含维生素c最多| 辰寅卯是什么生肖| 腺苷脱氨酶高什么意思| 省人大代表是什么级别| 有狐臭是什么原因| 左眼皮老跳是什么原因| 三百多分能上什么大学| 最好的止疼药是什么药| 心肌炎用什么药治疗最好| 小暑是什么意思| 大学校长是什么级别| 扁桃体1度肿大是什么意思| 什么山色| 处暑的含义是什么意思| 痔疮术后吃什么恢复快| 血小板是干什么用的| 舌头发黄是什么病| 睡觉爱流口水是什么原因| 喜欢穿黑色衣服的女人是什么性格| 过指什么生肖| 什么是横纹肌溶解| 拔牙后吃什么消炎药最好| 百合花语是什么意思| 开车压到猫有什么预兆| 女人小便疼是什么原因| 布谷鸟叫有什么征兆| 2 26是什么意思| 医院附近适合做什么生意| 癸水的根是什么| 不拘一格是什么意思| 龙井茶什么季节喝最好| 开门是什么意思| 亲子鉴定去医院挂什么科| 小鸟吃什么食物| 灰指甲有什么危害| 西兰花是什么季节的蔬菜| 眼睛屈光不正什么意思| 荷叶和山楂一起泡水有什么功效| 生吃西红柿有什么好处| 1月2日什么星座| 嘴巴里长水泡是什么原因| 感冒喉咙痛吃什么药好| 尿蛋白微量是什么意思| 公安局大队长是什么级别| 透明的什么| 性冷淡吃什么药最好| 慢性肾功能不全是什么意思| 许冠杰属什么生肖| 绿松石是什么| 狐臭是什么味| 规整是什么意思| 论文检索号是什么| 胎盘低置是什么原因造成的| 黍米是什么米| 怠工是什么意思| 11月22是什么星座| 喝什么茶去湿气最好| 贬低是什么意思| 打板是什么意思| 水由什么构成| 喝水都会胖是什么原因| 克霉唑为什么4天一次| 是对什么| 梦见莲藕是什么意思| 3.21什么星座| 过敏性结膜炎用什么眼药水最好| 花期是什么意思| 梦见打篮球是什么意思| 什么啤酒最好喝| 普工是什么| 白皮书什么意思| 油菜花是什么季节开的| 晔字为什么不能取名| 东倒西歪是什么意思| 黄色有什么黄| 海棠花什么季节开花| 肌腱是什么| 孕激素是什么意思| 壮阳吃什么补最快最好| 什么牌子的助听器好| 白马王子是什么意思| 什么星座最疼射手座| 梅杰综合症是什么病| 茗字五行属什么| 什么血型容易被蚊子咬| 鸽子公主是什么意思| 胆囊萎缩是什么原因| 公因数是什么意思| 新生儿上户口需要什么资料| 复合是什么意思| 青葱岁月下一句是什么| 6月1是什么星座| 散文是什么意思| 邮政编码有什么用| 眼皮为什么会跳| 什么是低钠盐| 梦见蛇是什么意思| 众生是什么意思| 咀嚼食用是什么意思| 囊变是什么意思| 什么人容易得白肺病| 女性安全期是什么时候| 自由基是什么意思| 肋骨骨折吃什么药| 验光挂什么科| 建档立卡是什么意思| 今天的日子适合做什么| 核桃什么时候吃最好| 正品行货是什么意思| 6月份怀孕预产期是什么时候| 外阴瘙痒用什么药好| 经常感冒吃什么提高免疫力| 查性激素六项挂什么科| 肚脐眼叫什么穴位| 犹豫的反义词是什么| 八月二十二是什么星座| 彤五行属什么| 幼儿园中班学什么| 1959年属什么生肖| 和尚代表什么生肖| 乔丹是什么品牌| 窦缓是什么意思| 什么牌子的山地车好骑又不贵| 李约瑟难题是什么| 尿频尿急小腹胀痛吃什么药| 骂人是什么意思| 仄怎么读什么意思| 吃了螃蟹后不能吃什么| 后背长痘痘用什么药膏| 香蕉像什么比喻句| 嘉字五行属什么| 十指连心是什么意思| 7月28是什么星座| 什么的麦子| 补中益气丸治什么病| 珠海有什么好玩的| 慢性子宫颈炎是什么意思| 食管炎是什么原因引起的| showroom是什么意思| 为什么长痣越来越多了| 千里江陵是什么意思| 真丝姆米是什么意思| 不孕不育应检查什么| 性病是什么症状| 尹什么意思| 丙二醇是什么东西| 咽喉炎 吃什么| 什么是抗原| 掉是什么意思| 火气旺盛有什么症状| 背后长痘痘是什么原因| 吃什么养肝护肝最好| 定增股票是什么意思| 血肌酐高吃什么食物| 地龙是什么生肖| 做糖耐前一天需要注意什么| 长子是什么意思| 白带多用什么药| 人出现幻觉是什么原因| bgb是什么意思| 晚上睡觉流口水是什么病| 颠三倒四是什么意思| 常州冬至吃什么| 草字头见念什么| 胃一阵一阵的疼吃什么药| 痞是什么意思| 洋葱和什么相克| 依赖一个人是什么意思| 用什么药可以缩阴紧致| 灌肤是什么意思| 314是什么日子| 美美哒什么意思| 胡麻是什么植物| 头层牛皮除牛反绒是什么意思| 一人吃饱全家不饿是什么生肖| 哲字五行属什么| 什么争什么斗| 什么算高危性行为| 山青读什么| 你说到底为什么都是我的错| 湿气太重吃什么| 拐枣泡酒有什么功效| 跖疣去医院挂什么科室| 哆啦a梦为什么没有耳朵| 口气重吃什么药效果好| 百度Направо към съдържанието

弘扬民族文化 电影《举起手来》完成仫佬语译制

Версия от 20:11, 25 октомври 2024 на 109.160.56.1 (беседа)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Тази статия е за селото в Област Кърджали. За селото в Област Пловдив вижте Черничево (Област Пловдив).

Черничево
България
41.3439° с. ш. 25.7755° и. д.
Черничево
Област Кърджали
41.3439° с. ш. 25.7755° и. д.
Черничево
Общи данни
Население207 души[1] (15 март 2024 г.)
3,88 души/km2
Землище53,36 km2
Надм. височина616 m
Пощ. код6954
Тел. код03647
МПС кодК
ЕКАТТЕ81027
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Крумовград
Себихан Мехмед
(ДПС; 2003)
Кметство
   кмет
Юлия Безова(ДПС)
Черничево в Общомедия
百度 近一万网友点赞,并在评论区自由发挥补充其他版本。

Черничево е село в Южна България. То се намира в община Крумовград, област Кърджали.

Село Черничево се намира в южната част на Източните Родопи, на 2,5 – 3 километра от границата с Гърция.

Намира се на 8 км източно от село Аврен.

Черничево е старо българско село. Според Любомир Милетич, българите в Черничево са от ?извънредно хубав, здрав родопски сой“. Старото име на селото е Дунята (диалектна дума за дюля) или Дутлу (Дутли), което име носи до 1934 година.[2]

Черничево се намира в регион с богата история. В околностите му (в местността Хамбар дере) са запазени тракийски долмени, което говори, че тук е съществувала развита цивилизация още от Античността. Две тракийски могили има край с. Аврен, което се намира на около 8 км западно от Черничево. Само на около 50 км на север от Черничево се намира прочутото тракийско светилище, което днес е известно като Перперикон. На около 110 км източно от Черничево е била столицата на Одриското царство – Ускудама /днес в развалини в близост до Одрин/. Вероятно траките в района на Черничево са били от племето на бесите или на сатрите. За това свидетелства Херодот, който съобщава, че ?бесите са населявали южните страни на Родопите и служели като жреци на друго тракийско племе, наречено сатри, което населявало центъра на Родопите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от самия Ксеркс, който е заробил всички други племена“. Географското описание, което дава Херодот, е с голяма стойност, когато се разглежда историята на Черничево, особено като се има предвид предположението на известния български археолог проф. Николай Овчаров, че известното в древността светилище на Дионис се е намирало именно на Перперикон. Близостта на региона до Ускудама е аргумент в полза на хипотезата за принадлежността на местните жители към бесите. Ако светилището на Перперикон е така дълго търсеното загадъчно дионисово прорицалище, то в южната страна на планината са разположени тъкмо Черничево и Аврен. Известно е, че отнемането на светилището от бесите и даването му на одрисите е станало повод за антиримско въстание под предводителството на жреца Вологез(Вологес). Това предоставяне на свещената местност на одрисите би било възможно единствено, ако те имаха географска близост до нея. Въстанието на бесите обхванало и други области, но накрая било смазано, а участниците в него са подложени на репресии. Известно е, че части от непокорните беси са били преселвани в други области. Независимо от това, до края на античните векове и в началото на Средновековието в Родопите се запазват компактни тракийски маси.

В процеса на разпадане на Римската империя, Родопите станали съставна част от Източната Римска империя с център Константинопол. Около 4 век след Рождество Христово, въпреки множеството варварски нашествия и миграциите по различни поводи, в Родопите все още е съществувало значително тракийско население. Известно е, че около 400 г. в планината пристигнал епископ Никита Ремесиански, от града Ремесиана, между днешните градове Ниш и Бяла паланка в Сърбия. Той е мисионерът, пръв провел масово проповядване на християнството сред траките в Родопите. Изглежда, че действително работата на Ремесианския епископ е била плодоносна. Павлин, животоописателят на Никита, съобщава, че в резултат от мисионерската му дейност, Родопите се изпълнили с монашески килии. През 514 г., когато по сведение на съвременници, император Анастасий искал да подкрепи ереста на евтихианството, бесите се намесили с оръжие за защита на православното християнство. През 7 в. родопските земи били включени в 11 епархии. Нови етнически и културни промени в Родопите настъпват с появата на славяните.

Нямаме точни сведения кога славяните са се установили за постоянно в района на Черничево. Сериозното затруднение за точно определяне на периода на славянското заселване идва от липсата на достатъчно археологически находки. Както отбелязва византийският хронист Прокопий Кесарийски (ИБИ. т.3, История на войната, стр.132), ?те /славяните/ живеят в бедни колиби и много често променят своите жилища“. Към това трябва да се прибавят и погребалните обичаи на старите славяни, които не са оставили гробища, защото практикували трупоизгарянето. Следователно при датирането на славянското заселване в този край на Балканите трябва да разчитаме на друг анализ. Според Й.Заимов (Заселване на българските славяни на Балканския полуостров, С., 1967), Родопите са ?едни от най-рано заселените със славяни области в днешните граници на България“, а като аргумент ученият изтъква голямото сходство между родопските и солунските говори (а Солунската област е сред най-рано заселените от славяни). През 1980 г. при разкопките на славянското селище до с. Седлари, Момчилградско, е открита славянска керамика от 7 в. Може да се смята за сигурно, че към 8 в. Родопите, както и останалите европейски владения на Ромейската империя, са вече славянска етническа област, за което свидетелства и константинополският император Константин Багренородни: ?цялата земя се пославянчи и стана варварска“. Може да се допусне с относително голяма увереност, че славяните, живеещи в района на Черничево, са родственици на смоляните, живеещи в Средните и Западните Родопи и на мърваците, населяващи Драмско и Сярско. Постепенно сред славяните в Източните Родопи навлиза християнството – от една страна, поради общуването и смесването (сключването на смесени бракове) със завареното тракийско население, а от друга, поради влиянието на византийската църковна организация. С приемането на християнството, славяните започват да прилагат християнските погребални ритуали. Най-старите християнски некрополи на славяните в Източните Родопи са датирани от средата на 8 век. В района на с. Черничево са открити 5 средновековни християнски некропола, а в района на с.Аврен – 6.

В епохата на Средновековието в политическо отношение Родопите са област на оспорвано влияние между българи и ромеи. В различни периоди Източните Родопи са носили различни имена – Славееви гори (това име е общо за цялата планина), Ахрида и Мора. Битката за надмощие се е водила с променлив успех. Най-големите си победи българската държава постига при управлението на царете Симеон Велики, Калоян и Иван Асен. Особено внимание трябва да се отдели на военните кампании на Калоян. Той е владетелят, най-активно действал в района на Черничево и Източните Родопи. През месец юни 1206 г. Калоян обсажда Димотика, като се ползвал от подкрепата на планинците, живеещи западно от ромейския град. След няколко дни, както съобщава един от хронистите на тези събития, Жофроа дьо Вилардуен, латинската армия на Четвъртия кръстоносен поход тръгнала от Цариград към Димотика, за да помогне на обсадения град. Латинците били предвождани от регента на империята, Хенрих Фландърски, който замествал пленения си брат император Балдуин Фландърски. Калоян предпочел да не влиза в открит бой и отстъпил към Източните Родопи, а латинците го последвали в планината. Вилардуен пише: ?А Йоанис [Калоян] се махна и язди назад към своята страна. Те [латинците] го следваха така пет дни; а той вървеше все пред тях. Тогава на петия ден те се настаниха в един замък, който се казва Фраим. Там престояха три дни...“ Месторазположението на Фраим не е ясно установено и има различни предположения, но най-убедителното гласи, че това е крепостта, разположена край мястото, където река Крумовица се влива в Арда. Известният историк Васил Златарски предполага, че Калоян се е оттеглил по долината на река Арда, което значи, че е бил в непосредствена близост, а вероятно и в близки взаимоотношения с българите в Черничевско. Неслучайно в края на август същата година българската войска се връща и превзема Димотика.

Най-значителният епизод с участието на българите от района на Черничево по време на българо-латинската война се разиграва през 1207 г. През месец юли император Хенрих, който заместил на константинополския престол покойния си брат Балдуин, се срещнал със солунския крал Бонифаций Монфератски на брега на река Марица при град Ипсала. По сведенията на Вилардуен, двамата договорили съвместните си военни действия против българската държава. След срещата Бонифаций се оттеглил в град Мосинопол (сега в развалини на 10 км западно от Комотини в днешна Гърция). Там по съвета на местните гърци той направил един конен поход в планината над града, така наречената ?Мосинополска планина“ (днешният Гюмюрджински снежник) ?на разстояние повече от един ден от града“. Това съобщение трябва да се тълкува като наказателна акция срещу българското население в Южните Родопи, което непрекъснато подкрепяло българските военни действия. Въпреки че летописецът не дава точни сведения за маршрута на Бонифаций, по всичко изглежда, че той е навлязъл доста навътре в планината, дори вероятно е преминал прохода Маказа. ?И когато той бе в тази местност и се канеше да си тръгва, местните българи се бяха събрали и видяха, че маркизът бе с малко хора. И идват от всички страни и нападат неговата задна охрана. И когато маркизът чу тревогата, той скочи съвсем безоръжен върху един кон с меч в ръката. И когато дойде там, където [българите] бяха нападнали ариергарда му, той се хвърли върху тях и ги преследва доста далече назад. Там маркиз Бонифаций дьо Монфера бе смъртно ранен в плешката под рамото; той започна да губи кръв... И онези, които останаха с него, а те бях малко, бяха избити. И отрязаха главата на маркиз Бонифаций дьо Монфера. И местните хора изпратиха главата му на Йоанис [Калоян]“. Хронистът нарича изрично местните българи ?bugre da la terra“. От думите на автора става ясно, че саморазправата с латините е извършена чрез събиране на народно опълчение, по подобие на това, което кан Крум сбрал през 811 г., за да разбие ромеите при Върбишкия проход. Има голямо основание да се вярва, че българите от Черничево са взели дейно участие в гореописаните събития, още повече, че за тях районът е бил много добре познат – известно е например, че през османското владичество черничевци са ходили в Гюмюрджина (днес Комотини) да търгуват. Т.е. напълно в техните възможности е било да се организират съвместно с българите от Кирково, Аврен, Тихомир и други села, за да разбият нашествениците. Фактът, че ?местните българи“ са изпратили главата на солунския крал на българския владетел, красноречиво говори за силното народностно съзнание на населението в южната част на Родопите.

От Средновековието в близост до Черничево са останали основите на крепост, църква и манастир, които са разрушени вероятно при турското нашествие.

Османско владичество

[редактиране | редактиране на кода]

В епохата на османското владичество с. Черничево е включено в състава на административна единица, наречена кааза Султан ери. Населението е облагано с тежки данъци, особено данъкът джизие, или още ?харадж“, който е бил задължителен за немюсюлманите в империята. Друга тегоба за местните хора е т.нар ?кръвен данък“ – насилственото отвеждане на малки момчета, които били превръщани в еничари. Имало е и ислямизационни процеси, при които част от населението приело исляма, поради насилие или поради икономически причини. Поради насилствена ислямизация, в Дунята се преселил един бежански род от Средните Родопи, от Смолянско. Самото Черничево също е подложено на насилствено помохамеданчване, но голяма част от тукашните българи християни успели да запазят религията си. Във връзка с тези събития Борис Дерибеев в книгата си ?Ахрида“ преразказва едно впечатляващо старо предание за избиването на християни от Дунята в местността ?Харадж еледи“. Поради немотия, те не можели да платят данъка джизие, но отказвали да приемат и предложената им от османските чиновници алтернатива – да се помюсюлманчат. За наказание били изклани. Всяка година в деня на клането /четвъртък преди Петдесетница/ мюсюлманите от селото отивали на лобното място, палели свещи и колели курбан в памет на покойните си съселяни /в някои случаи – и роднини/. В подкрепа на преданието може да се приведе един цитиран от Любомир Милетич султански ферман относно данъка ?харадж“: ?Да се събира този данък с най-голяма строгост и който иска да се освободи, нека премине в исляма, а който не иска – да плати или да се погуби“. Възможно е също християни от селото да са се изселили в определен момент поради натиск и насилие, както се е случвало и в други части на Родопите. В периода на турското владичество местното българско християнско население в Родопите често се бунтувало и оказвало съпротива на поробителите. В Златоградския край такъв бунтовник бил прочутият народен герой Дельо войвода, а в района на Черничево – хайдутинът Кольо (виж по-долу народните песни от с. Черничево). Местното название на българите-мохамедани в района е ахряни. В миналото броят на българите-християни и българите-мюсюлмани в селото е бил сравнително еднакъв. Въпреки различието в религията, и двете общности говорят един и същ много приятен за ухото старинен родопски диалект, който принадлежи към рупските говори.

Възраждане и освободителни борби

[редактиране | редактиране на кода]

Възраждането се проявява и в Дутли и Аврен, макар и по-трудно и бавно. С много усилия в края на 19. век е открито училище. Изградена е църквата ?Свети Атанасий“ през 19. век, а Дутли и Аврен се включват в борбата на българите в Ортакьойско за църковна независимост и след 1889 година започват да стават екзархийски. По-късно в Аврен и Дутли са изградени тайни комитети на ВМОРО, а местните жители служат като куриери на организацията. Организационно Източните Родопи били включени в състава на Одринския революционен окръг на ВМОРО.[3]

Комитетът в Дутли е основан в 1889 година от отец Георги Стоянов от Аврен, учителя Ангел Попкиров от Малък Дервент и в него влизат Петко Вилчев, Киро Гинев, Гиню Костов Гинювски, Никола Попстоянов, Георги Младенов, Гого Кирев, както и учителят Кръстю Балабанов от свободна България.[4]

През 1913 г., когато е проведен турският геноцид над българите в Източна Тракия, същият процес се случва и в Източните Родопи. Тези събития са подробно описани от проф. Любомир Милетич в ?Разорението на тракийските българи през 1913 година“, изброени са около 100 от жертвите на башибозука. Църквата е опожарена. Трябва да се спомене и ролята на помаците – част от тях (25 семейства според Милетич) участвали в кланетата и впоследствие избягали в Турция. Това са били местни жители, които насила били принудени да се покръстят при идването на българската армия. Но по-голямата част от помаците запазили неутралитет, а някои дори спасявали живота на съселяните си християни. Десетилетия по-късно се е разказвал спомен за стара българка – мюсюлманка, която скрила християнско момиче у дома си и го облякла с мюсюлмански дрехи, за да не го разпознаят башибозуците.

В свободната българска държава, хората от Черничево дали своя дан за нейния напредък. През 1927-29 г. по инициатива на свещеника Иван Величков (бежанец от Драма, Егейска Македония) е построено голямо училище, каквото, според очевидци, нямало дори в околийския център Крумовград. Известно е, че двата циментови лъва над стълбите от южната страна на училищния двор са изработени от крумовградчанина Дивчев. Училището е имало баня за децата. Жителите на Черничево се отличават с будно съзнание, ученолюбие и жажда за успех, заради което в един период през втората половина на 20. век в окръжния град Кърджали селото е наричано ?Кадрово“, защото е дало много кадри и специалисти. Днес селото има малко жители, деца вече почти не се раждат, християните са се изселили в градовете, а мнозинството от останалото население е мюсюлманско.

Черничево е дало жертви за България и в двете световни войни. Най-подробна информация има за героите от Втората световна война, където загиват 4-ма наистина големи патриоти:

  • Хасан Караосманов
  • Ибрям Токов
  • Хасан Аптарманов
  • Иван Дяков

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 346 100,00
Българи 308 89,01
Турци 27 7,80
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 5 1,44
Неотговорили 6 1,73

В Черничево се изповядват две религии. Традиционното вероизповедание е православното християнство. В селото има църква, наречена ?Св. Атанасий“, и няколко християнски гробища, както и открити от археолозите останки от средновековен християнски некропол в близост до днешното село.

Другата религия се изповядва от около триста години – ислям. Има джамия, в която вярващите българи-мюсюлмани се молят. Основно доказателство, че преди ахряните са били християни, е езикът, но съществуват и други свидетелства за това. Така например фактът, че има християнски род Пехливанови, чиито ниви граничат с мюсюлманския род Пехливанови. Някои от земите на християнския род Чавдарови също са имали обща граница със земите на мюсюлманския род Чавдарови. В землището на селото има само едно старо мюсюлманско гробище, което подсказва къде прадедите на днешните мюсюлмани са погребвали своите близки.

Днес мюсюлманството е водеща религия както в с. Черничево, така и в околността. Хората от различни етноси и религии живеят в разбирателство и мир.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Кметът на Черничево се избира пряко от жителите на селото. Настоящият кмет е издигнат от ДПС. В селото има пощенска станция, както и три кръчми, в които се развива социалният живот в селото.

Училището в Черничево е било едно от най-големите в околността по време на социализма. В първите година на 21 век там обаче се обучават едва 30 деца от първи до четвърти клас.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата ?Св. Атанасий“ заслужава да се види. Изгорена по време на разорението от 1913 г., тя е възстановена само за две години. Иконостасът е правен през 1932-34 г. от майстори от Трявна. През повечето време църквата е заключена, но можете да се обърнете към бай Иван Николов (наричан Вазов), който е пазителят на ключовете. Той е на над 80 години и може да разкаже интересни моменти от историята на Черничево.

Сред природните забележителности се откроява Бяла река, която извира в близост до селото. С чистата си вода и бели камъни, реката напълно оправдава името си! По протежение на течението си, реката образува забележителни природни феномени, наречени ?Меандрите на Бяла река“. През 90-те години на 20 век в Бяла река изследователите откриха нов вид риба – източнородопски ендемит, която нарекоха ?родопски щипок“.

Друго чудесно място южно от селото е ?Ликото вризче“ (Лековитото изворче) – място, почитано и от българите християни, и от българите помаци. Това е много красива местност, където изключително студена, извираща от дълбоко вода, си е издълбала корито в бялата скала. По стара традиция на Успение Богородично черничевци посещават извора и палят свещи в чест на Божията майка, а също и връзват за здраве червени конци на околните дрянови дървета.

В местността Хамбар дере са запазени седем тракийски долмена, в които са били погребани представители на местната тракийска аристокрация, като единият долмен е на дете. Мястото е посещавано от иманяри, които не са проявили уважение към културно-историческата стойност на паметниците и са разрушили някои от тях, търсейки скрити съкровища.

Всяка година в последната събота от август се провежда редовният селски събор. Датата не е избрана случайно – на 21 август 1952 г. в престрелка с гръцки диверсанти, проникнали на българска територия, геройски загиват граничарите лейтенант Младен Гергов Калеев (командир на граничната застава) и редник Илия Стоянов Русев. В тяхна памет на датата се прави събор. На лобното им място днес има паметник, а мястото се нарича ?Калеев гроб“. Самият Младен Калеев е родом от село Рогозен, Врачанско (Северна България), а в Черничево живеел при – Станко и Стойка (буля Станковица) Станкови. Трагичното е, че броени дни преди Калеев да загине от вражески куршум, се родила единствената му дъщеря – Зоя. Илия Стоянов Русев е родом от с. Крум, Хасковско, община Димитровград. На родната му къща е поставена паметна плоча.

Ежегодно съборът в Черничево събира над 5000 души. Има жива музика, богат асортимент на промишлени, селскостопански и други стоки. Хората истински се забавляват.

Сред най-популярните местни гозби са качамак, пататник, трахана и омач. Първите две са разпространени и в други части на Родопите, като качамакът се прави и в Северна България под името мамалига. Траханата е ястие с вероятен гръцки произход и се приготвя и в Тракия и Македония. Само в селото се прави полутвърдото черничевско сирене.

Черничево обаче може да претендира за авторството на ястието омач, което е изключително вкусно.

Ето как се правят някои от тези ястия: -трахана-меси се тесто, което се оставя да втаса 2 – 4 дни. След това се накасва на малки топчета, които продължават да се накъсват докато се получи ситна зърнена маса, която да минава през сито направено от кожа-гьон, на която има направени дупки

Иван Величков – български православен свещеник, бежанец от Драма, в Егейска Македония, след гръцката окупация на областта, последвала Първата световна война. В Черничево, наред с духовната си дейност, отец Иван развива и активна просветна и социална дейност, която го превръща в най-авторитетната и значима фигура в селото през 20-те, 30-те и 40-те години на 20 век През 1927-29 г. по негова инициатива е построено голямо училище, каквото, според очевидци, нямало дори в околийския център Крумовград. По негова инициатива е създаден разсадник за овощни дръвчета и се въвежда модерното овощарство със селектирани облагородени видове. Свещеник Иван Величков превел турското име Дутли на български като Черничево, както официално се нарича селото от 1930 г.

Станко Ангелов Станков (21.06.1907 – 07.07.1983) – един от най-известните черничевци в новата история на селото. Станко Станков е по-големият син на Ангел и Златка Станкови. През 1913 г. баща му и брат му Павел са убити при разорението на селото от башибозуците, а самият той се спасил по чудо. Известен е като пчелар и овощар. Станко и съпругата му Стойка (буля Станковица, дъщеря на Георги Арнаудов) имат три деца: Златка, Ангел и Тянка. Като кметски наместник на с. Черничево по време на гражданската война в Гърция в края на 40-те години на 20 век, Станко Станков е давал подслон на гръцки партизани, воюващи на страната на гръцката комунистическа партия /подкрепата на гръцките комунисти е била българска държавна политика в този период/. Заедно с Тодор Арабаджив каптират извор в близост до селото и така полагат основите на водоснабдяването в селото. Избрал е място и за най-новото християнско гробище в селото, което функционира от началото на 50-те години на 20 век По-късно в дома му е живял лейт. Младен Калеев – командир на местната гранична застава, геройски загинал в престрелка с гръцки деверсанти.

Младен Георгиев Калеев – лейтенант от Гранични войски, командир на граничната застава край с. Черничево. В Черничево живеел при Станко и Стойка (буля Станковица) Станкови. Родом е от Северна България. По сведения от възрастни жители на с. Черничево, лейт. Калеев е бил партизанин преди 9 септември 1944 г. Загива на 21 август 1952 г. в престрелка с диверсанти, проникнали на българска територия, заедно с редник Илия Райков Русев. На лобното им място днес има паметник, а мястото се нарича ?Калеев гроб“. Трагичното е, че броени дни преди Калеев да загине от вражески куршум, се родила единствената му дъщеря. По сведения от 80-те години, дъщерята на лейтенант Калеев живяла в София.

Иван Николов Петков – изключително популярен черничевец, роден през 1920 г., превърнал се в емблема на Черничево в началото на 20 век Широко известен е с прозвището ?Вазов“. Произлиза от един от най-старите родове в селото – Гиньовския род. Участвал е във Втората световна война и е ранен в Унгария. Има огромни заслуги за ремонта и поддръжката на църквата ?Св. Атанасий“ в края на 20 в. – началото на 21 век, заедно със съпругата му Маринка Георгиева Петкова. Дяко Калайджиев – покойният отличен следовател в Окръжна следствена служба – Кърджали – роден в с. Черничево. Георги Станков-психолог и краевед, живущ понастоящем в гр. Хасково. Стефан Стоянов- родолюбец, живущ в гр. Кърджали.

Особености на местния говор

[редактиране | редактиране на кода]

В с. Черничево се говори старинен български език – напевен и поетичен. Спада към групата на източнобългарските наречия.

Характерно за говора на Черничево е поставянето на пълен член на всички съществителни думи от мъжки род. Казва се например ?Дай ми ножЪТ“, вместо съвременната книжовна норма ?Дай ми ножА“.

Друго е т.нар. ?якане“. Казва се например ?тясто“ вместо ?тесто“.

Обръщението към дете е ?чедо“. Омъжената жена е назовавана ?буля“ /местната диалектна форма на ?булка“/. Обикновено след омъжването си жената е наричана на името на мъжа си – например ?буля Кировица“ или ?буля Станковица“.

  • буля – булка
  • вриз (врис) – извор
  • главилка – годеж; главене – сгодяване
  • рапка – царевица
  • фрит – всички, всичко

Литература за Черничево

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дерибеев, Борис (1986). Ахрида, Пловдив, изд. ?Христо Г. Данов“
  • Милетич, Любомир (1918). Разорението на тракийските българи през 1913 година, София, Държавна печатница, издание на Българската академия на науките
  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. ?Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскит? българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ т?хното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека ?Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 199.
  4. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскит? българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ т?хното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека ?Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 234.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
2004属什么生肖 面红耳赤是什么意思 肘是什么意思 宜家宜室什么意思 变应性鼻炎是什么意思
荔枝不能跟什么一起吃 红萝卜不能和什么一起吃 candies什么意思 打喷嚏流鼻涕吃什么药 生酮饮食是什么
支气管扩张是什么原因引起 新生儿拉稀是什么原因 301医院院长什么级别 fob价格是什么意思 宗人府是什么地方
莲蓬可以用来做什么 缺钾什么症状 七夕节的含义是什么 如法炮制是什么意思 事宜什么意思
棉花代表什么生肖hcv7jop9ns7r.cn peter是什么意思hcv8jop0ns0r.cn 嗓子哑是什么原因hcv8jop7ns1r.cn 多囊卵巢综合症是什么hcv8jop8ns1r.cn 一年四季是什么生肖hcv8jop5ns9r.cn
玉米什么时候打药hcv9jop0ns7r.cn 刘强东开什么车hcv9jop2ns3r.cn 2月9号什么星座hcv8jop8ns9r.cn 鞭炮笋学名叫什么hcv9jop3ns4r.cn 补气是什么意思hcv9jop3ns5r.cn
淋巴滤泡增生吃什么药hcv7jop6ns0r.cn 香蕉有什么好处hcv8jop7ns4r.cn luky是什么意思hcv9jop2ns1r.cn 状元红又叫什么荔枝hcv9jop2ns7r.cn 清高是什么意思hcv8jop0ns6r.cn
白癜风有什么危害hcv7jop6ns6r.cn 头发出油是什么原因hcv7jop4ns5r.cn 庚辰五行属什么hcv7jop5ns6r.cn 缺钾吃什么补0735v.com 教育局局长是什么级别hcv8jop8ns8r.cn
百度