司法行政机关信访工作办法
_BG.jpg)
Българските диалекти (също и български говори или български наречия) са регионалните говорими разновидности на българския език. Българската диалектология като наука, изучаваща българските диалекти, датира от 30-те години на XIX век с пионерската работа на Неофит Рилски ?Българска граматика“ (1835 г.). Други известни изследователи в тази област са Марин Дринов, Константин Иречек, Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан и Стойко Стойков.
Българските диалекти са част от южнославянския диалектен континуум, свързани са на запад със сръбските диалекти, на юг граничат с албанските, гръцките и турските, а на север – с румънските диалекти.
Македонските диалекти се класифицират като разновидност (конкретен тип) на българските в старата езиковедска литература,[2][3][4][5][6][7][8] като българските езиковеди и българското езикознание продължават да ги възприемат като такива.[9][10] От втората половина на 20 век някои чужди автори възприемат конвенцията за третирането на македонските диалекти в рамките на Република Северна Македония като част от отделен македонски език, следвайки кодификацията на македонския като литературен стандартен език в рамките на Югославска Македония.[11] Повечето съвременни лингвисти продължават да третират македонските диалекти като специфично български диалекти.[12][13][14] Северномакедонските автори в отговор имат тенденцията да третират всички диалекти, говорени в географската област Македония, като част от македонската литературна норма, включително тези, говорени в границите на Република България.[15] В тази статия македонските говори са отразени като част от българските диалекти заради тяхното близко в структурно отношение подобие и заради факта, че много от важните граници – като ятова граница, изоглоса на голяма носовка и т.н., пресичат и двете територии – както на Република България, така и на Република Северна Македония и Република Гърция.
Основна изоглоса, разделяща българските диалекти на източни и западни, е ятовата граница, която маркира различни изменения на старобългарската форма ят (?), произнасяна като я ['a] или е на изток (бял, но бели) и само като е на запад от нея (бел, бели).
Диалектни групи
[редактиране | редактиране на кода]Единствено в планинските райони границите между диалектите са сравнително ясни. В останалите райони местното население е размесено с пришълци, като това размесване е започнало още преди няколко века. При все това българските диалекти могат, макар и приблизително, да се разделят по следния начин (навсякъде, където са посочени имена на градове, се имат предвид само околностите на съответния град):
- Източни български говори (на изток от ятовата граница)
- Мизийски говори (в миналото цялата Дунавска равнина от Черно море до река Искър, днес само на отделни места)
- Шуменски говор (Шуменско)
- Разградски говор (на отделни места край Разград, Попово, Белене, Русе, Тутракан, Силистра)
- Балкански говори
- Централен балкански говор (Ловешко, Троянско, Габровско, Севлиевско, Тревненско, Карловско, Казанлъшко, православните села по средното течение на Стряма, например Ръжево)
- Котелско-еленско-дряновски говор (Котел, Елена, Дряново, но е размесен с други говори)
- Панагюрски говор (Панагюрище)
- Пирдопски говор (макар че Пирдоп е на изток от ятовата граница, този говор има предимно западни особености)
- Тетевенски говор (Тетевен)
- Източнобалкански (еркечки) говор (някога само селата Козичино и Голица, сега на редица места по долното течение на река Камчия и край Варна, Провадия, Нови Пазар, Балчик, Силистра)
- Подбалкански говор (Сливенско, Ямболско, Бургаско, Новозагорско, Старозагорско, Чирпанско)
- Преходни балкански говори (села край Луковит и на север от Елена).
- Рупски говори
- Източни рупски говори
- Родопски говори
- Смолянски говор (Смолян, Рудозем, Ксанти, Гюмюрджина)
- Широколъшки говор (селата Широка Лъка, Върбово и Стойките)
- Хвойненски говор (селата Хвойна, Павелско, Бачково, Нареченски бани, Дедово, Малево, Оряхово и др.)
- Чепински говор (Велинград и селата Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово)
- Павликянски говор (българските католици край Пловдив, Раковски, Свищов, Никопол)
- Златоградски говор (Златоград и селата Старцево, Неделино и др.)
- Западни рупски говори (на запад от Родопите до ятовата граница
- Бабяшки говор (селата Бабяк, Краище, Лютово, Цветино и др.)
- Разложки говор (областта Разлог)
- Гоцеделчевски говор (Гоцеделчевско)
- Драмско-серски говор (Драмско и Сярско)
- Солунски говор (Солунско)
- Мизийски говори (в миналото цялата Дунавска равнина от Черно море до река Искър, днес само на отделни места)
- Западни български говори (на запад от ятовата граница)
- Северозападни говори
- Белослатинско-плевенски говор (Белослатинско, западно Плевенско; въпреки че е на запад от ятовата граница, този говор има редица източни особености)
- Видинско-ломски говор (Видинско, Ломско)
- Преходни говори
- Трънски говор (Трънско)
- Брезнишки говор (Граово)
- Белоградчишки говор (Белоградчишко, преселници във Видинско и Ломско)
- Царибродски говор (Царибродско)
- Босилеградски говор (Босилеградско)
- говорите около Крива паланка, Кратово и Куманово, които в македонската диалектология се наричат северни говори
- Югозападни говори
- Северна група югозападни говори
- Ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)
- Врачански говор (селата около град Враца)
- Ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик)
- Елинпелински говор (източната част на Софийското поле)
- Софийски говор (западната част на Софийското поле)
- Самоковски говор (Самоковско поле)
- Централна група югозападни говори
- Дупнишки говор (Дупнишко поле и Разметаница)
- Кюстендилски говор (Кюстендилско поле)
- Благоевградски говор (Благоевградско)
- Петрички говор (Петричко, Санданско)
- Малешевски говор (Делчево, Пехчево, Берово, Радовиш, Струмица, Щип)
- Средномакедонски говори
- Велешки говор (Велес)
- Прилепско-мариовски говор (областите Тиквеш, Мариово и района на Прилеп)
- Битолски говор (Битоля)
- Югозападни преходни говори
- Пиянешки говор (областта Пиянец)
- Каменишки говор (областта Каменица)
- Краешки говор (областта Кюстендилско Краище)
- Крайни югозападни говори
- Долновардарски говори
- Дебърски говор (Дебърско поле, Жупа, Голо бърдо, Дримкол, Горна река, Долна река)
- Охридско-стружки говор (Охрид, Струга)
- Преспански говор (Горна и Долна Преспа)
- Корчански говор (Бобощица и Дреново, край град Корча)
- Костурски говор (Кореща, Пополе, Нестрамско, Костенария)
- Лерински говор (Лерин)
- Северна група югозападни говори
- Северозападни говори
- Български говори на преселници извън пределите на българското езиково землище.
- Български говори в бившия Съветски съюз.
- Български говори в Румъния.
- говорът на банатските българи
- българските говори във Влашко
- говорът на седмоградските българи
- Българските говори в Мала Азия (малоазийски българи)
Съгласно картата на диалектната делитба на българския език, съставена през 2014 година от Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език към Българската академия на науките, на територията на българското езиково землище съществуват следните говори:[16][17]
- Източни български говори
- Североизточни говори
- Мизийски (източномизийски говори)
- Шуменски говор (или Плиско-преславски)
- Съртски говор
- Гребенски говор
- Капански говор
- Балкански говори
- Централен балкански говор (или Габровско-ловешко-троянски)
- Котелско-еленско-дряновски говор
- Еркечки говор
- Пирдопски говор
- Панагюрски говор
- Тетевенски говор
- Подбалкански говори
- Западен подбалкански говор
- Източен подбалкански (сливенски) говор
- Мизийски (източномизийски говори)
- Югоизточни говори
- Източнорупски (странджански) говори
- Странджански говор
- Факийска група говори
- Източнорупски (тракийски) говори
- Ксантийски говор
- Гюмюрджински говор
- Димотишки говор
- Софлийски говор
- Дедеагачки говор
- Одрински говор
- Лозенградски говор
- Северни тракийски говори
- Бабаескийски говор
- Узункьоприйски говор
- Кешански говор
- Бунархисарски говор
- Визенски говор
- Чаталджански говор
- Малоазийски говори
- Среднорупски (родопски) говори
- Смолянски (централен родопски) говор
- Широколъшки говор
- Хвойненски говор (Говор на Ропката)
- Златоградски говор
- Павликянски говор
- Тихомирски говор
- Девесилски говор
- Чепински говор
- Чечки говор
- Западнорупски говори
- Солунски говор
- Драмски говори
- Серски говори
- Гоцеделчевски говор
- Разлошки говор
- Бабяшки говор
- Източнорупски (странджански) говори
- Североизточни говори
- Западни български говори
- Северозападни говори
- Същински северозападни (западномизийски) говори
- Белослатинско-плевенски говор
- Видинско-ломски говор
- Западнософийски говор
- Крайни северозападни говори
- Белоградчишки говор
- Моравски говори
- Царибродски говор
- Брезнишки говор
- Трънски говор
- Босилеградски говор
- Кумановско-кратовски говор
- Скопско-църногорски говор
- Тетовски говор
- Същински северозападни (западномизийски) говори
- Югозападни говори
- Същински югозападни говори
- Велешко-прилепско-битолски говор
- Мариовски говор
- Неготински говор
- Щипско-радовишки говор
- Благоевградски говор
- Кюстендилски говор
- Дупнишки говор
- Самоковски говор
- Ихтимански говор
- Източнософийски (елинпелински) говор
- Ботевградски говор
- Врачански говор
- Крайни югозападни говори
- Гевгелийски говор
- Кукушко-воденски говор
- Костурски говор
- Лерински говор
- Корчански говор
- Преспански говор
- Радожевско-вевчански говор
- Охридско-стружки говор
- Дебърско-галичнишки говор
- Рекански говор
- Гостиварски говор
- Същински югозападни говори
- Други
- Горански говор (част от крайни северозападни и крайни югозападни)
- Северозападни говори
Класификации
[редактиране | редактиране на кода]Морфологическата категория определеност/неопределеност е една от типологичните особености на българския език. Върху нея съществуват множество научни разработки, отнасящи се до книжовния език, но тя има и голямо значение за изследванията на диалектно равнище. Множество говори се различават по определителния член и по типовете системи за членуване.[18]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кочев, Иван. Български диалектен атлас. София, Българска академия на науките, 2001. ISBN 954-90344-1-0. OCLC 48368312.
- ↑ Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, стр. 4
- ↑ Селищев, Афанасий. Избранные труды, Москва 1968
- ↑ Die Slaven in Griechenland von Max Vasmer. Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941. Kap. VI: Allgemeines und sprachliche Stellung der Slaven Griechenlands
- ↑ K. Sandfeld, Balkanfilologien (K?benhavn, 1926, MCMXXVI)
- ↑ Konstantin Josef Jire?ek (Константин Иречек), Die Balkanv?lker und ihre kulturellen und politischen Bestrebungen, Urania, II, Jg. 13, 27. M?rz 1909, стр. 195
- ↑ Стефан Веркович, ?Описание быта Болгар, населяющих Македонию“
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическ?й очеркъ Македон?и. С. Петербургъ, Военная Типограф?я (въ здан?и Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
- ↑ Стойков, Стойко (2002) [1962]. Българска диалектология. София: Акад. изд. ?Проф. Марин Дринов“. ISBN 954-430-846-6. OCLC 53429452
- ↑ Институт за български език ?Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.
- ↑ Friedman, Victor (2001), ?Macedonian“, in Garry, Jane; Rubino, Carl, Facts about the World's Languages: An Encyclopedia of the Worlds Major Languages, Past and Present, New York: Holt, стр. 435 – 439
- ↑ Hugh Poulton, Who are the Macedonians?, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, стр. 116
- ↑ Brian D. Joseph, When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Ohio State University Press, 2003, стр. 281, ISBN 0-8142-0913-0
- ↑ Language profile Macedonian Архив на оригинала от 2025-08-06 в Wayback Machine., UCLA International Institute
- ↑ isp. Большая Советская Энциклопедия, том. 37, Москва 1938, стр. 743 – 744
- ↑ Интерактивна диалектна карта на българския език
- ↑ Диалектна делитба на българския еезик
- ↑ Илияна Гаравалова, Изпадане на окончанието при членуваните форми на съществителните имена в българските говори Архив на оригинала от 2025-08-06 в Wayback Machine., сп. ?Български език“, 1/2006
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Български диалектен атлас. Обобщаващ том. I-III фонетика, акцентология, лексика, ИК ?Труд“, София, 2001
- Илиев, И. Г. Постижения и задачи на източнородопската българска диалектология. В: Илиев, И. Г. Езиковедски опити, с. 53 – 76
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интерактивна карта на диалектната делитба на българския език
- Карта на българските диалекти създадена от БАН през 2014 година
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bulgarian dialects в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ?
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.? |
| |||||||||||||||||||
