罗源西洋村特色杜鹃盛开一派芳菲 吸引游客观光
Тази статия е за историческото кралство (927 – 1707). За съвременната съставна страна вижте Англия.
| Кралство Англия | |
| 927 – 1707 | |
 Знаме  Герб | |
| Девиз: Dieu et mon droit" Бог и моето право | |
 Земите, които обхваща Кралство Англия | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Кралство Англия |
| Местно име | Kingdom of England |
| Официален език | |
| Континент | Европа |
| Столица | Уинчестър (до 1066 г.) Уестминстър (от 1066 г.) |
| Валута | |
| Управление | |
| Форма | |
| Монарх | |
| 802 – 839 | Егбърт Уесекски (първи) |
| 1702 – 1707 | Анна (последен) |
| Законодателна власт | |
| Площ | |
| Общо (1707) | 151 000 km2 |
| Население | |
| Религия | |
| По оценка от 1707 | 5 750 000 |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от |  Обединено кралство |
| Кралство Англия в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Кралство Англия (на английски: Kingdom of England) е бивше кралство на Британските острови, просъществувало от 927 г. до 1707 г.
В апогея на своето развитие кралство Англия завзема 2/3 от остров Великобритания (включвайки днешните Англия и Уелс), както и няколко по-малки острова. Кралството граничи с Кралство Шотландия на север, а столицата на правителството и седалището на главната кралска резиденция е гр. Уинчестър, макар че Уестминстър и Глостър имат почти същия статут, като Уестминстър постепенно набира влияние.
Англия като държава започва своето развитие през IX век или X век. Често нейният произход се проследява чак до англосаксонските заселници на Британия и хептархията от малки кралства, които впоследствие се обединяват.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Англосаксонски период
[редактиране | редактиране на кода]Англосаксонският период обхваща историята на Англия от края на Римска Британия и последвалото създаване на англосаксонски кралства до норманското нашествие през 1066 г. V и 6 век са известни като ?тъмните векове“. Към края на VIII век във Великобритания пристигат викингите, което довежда до редица промени.
Норманска Англия
[редактиране | редактиране на кода]Средновековен Уелс е под властта на разни местни княжества. Когато жадните за земя нормани нахлуват в Англия, започват да притесняват сравнителното слабите уелски граници и традиционно разединените уелсци се обединяват около водачи като Лиуелин Велики. Норманското нашествие в Уелс от 1067 – 1283 г. поставя автономията на Уелс на сериозно изпитание.
Англичаните най-накрая успяват да завладеят Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е крал Едуард I. За да омиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция първородният син на монарха да получава титлата принц на Уелс е все още валидна. Политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено със закон от 1536 г.
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Средновековните английски крале от династията Плантагенет правят неуспешен опит да анексират и Шотландия. Тя обаче остава да съществува като самостоятелно кралство, макар и в постоянни конфликти с Англия. През 12 – 15 век английските крале от Анжуйската династия владеят и големи части от Франция, но управлението им също е съпроводено с конфликти, от които най-известна е Стогодишната война[1].
Кралете от династията Тюдор са сред най-ярките представители на английския абсолютизъм. По време на управлението на Хенри VIII през 16 век е проведена английската Реформация, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Вследствие на това във всички островни кралства се въвежда протестантството и възникват религиозни конфликти между католици и протестанти. Уелс е включен изцяло в Кралство Англия през 1535 – 1542 г.[2], а Ирландия е конституирана като кралство Ирландия, в лична уния с английската корона[3] В Северна Ирландия са конфискувани земите на независими галски аристократи и са дадени на протестантски заселници от Англия и Шотландия.[4]. Управлението на кралица Елизабет I продължава 44 години и обхваща период на нарастващо английско влияние по целия свят и на разцвет на английската култура.[5] След нейната смърт през 1603 г. трите кралства Англия, Шотландия и Ирландия се обединяват в лична уния, когато Джеймс VI, крал на Шотландия, наследява короните на Англия и Ирландия и премества двора си от Единбърг в Лондон; въпреки това всяко кралство остава отделна политическа единица със свои собствени институции.[6][7]. В средата на 17 век и 3-те кралства участват в серия от свързани войни, включително Английската революция, които водят до временна отмяна на монархията и установяване на кратковременна република[8][9].
Републиканско управление
[редактиране | редактиране на кода]Страната има 2 периода на републиканско управление през XVII век: 1649 – 1653 г. и 1659 – 1660 г., а в промеждутъка Оливър Кромуел налага военна диктатура.
Макар че монархията е възстановена, Славната революция от 1688 г. води до това, че за разлика от останалите страни в Европа, кралският абсолютизъм никога не се завръща. Приема се серия от закони, които формират една неписана Конституция на Великобритания, установяваща конституционна монархия и парламентарна система[10]. По време на този период се поставят основите на английското надмощие по море и след Великите географски открития се основават първите английски отвъдморски колонии, особено в Северна Америка[11][12].
В началото на ХVIII век Англия се обединява със съседното Кралство Шотландия и е създадено Кралство Великобритания (1707 – 1801), което през 1801 г. става основа на Обединеното кралство. Днес Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия са негови съставни страни в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Столица
[редактиране | редактиране на кода]Град Уестминстър (днес квартал на Лондон, става де факто столица от началото на XII век. По този начин Лондон служи за столица на Кралство Англия, след това на Кралство Великобритания и до днес е столица на Обединеното кралство.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Keen, Maurice. ?The Hundred Years War“. BBC History
- ↑ British History in Depth – Wales under the Tudors // BBC History, 5 ноември 2009. Посетен на 21 септември 2010.
- ↑ Nicholls, Mark. A history of the modern British Isles, 1529 – 1603: The two kingdoms. Oxford, Blackwell, 1999. ISBN 9780631193340. с. 171 – 172.
- ↑ Canny, Nicholas P. Making Ireland British, 1580 – 1650. Oxford University Press, 2003. ISBN 9780199259052. с. 189 – 200.
- ↑ The Reformation in England and Scotland and Ireland: The Reformation Period & Ireland under Elizabth I, Encyclop?dia Britannica Online.
- ↑ Ross, D. (2002). Chronology of Scottish History. Glasgow: Geddes & Grosset. p. 56. ISBN 1-85534-380-0
- ↑ Hearn, J. (2002). Claiming Scotland: National Identity and Liberal Culture. Edinburgh University Press. p. 104. ISBN 1-902930-16-9
- ↑ English Civil Wars. Encyclop?dia Britannica Online.
- ↑ Scotland and the Commonwealth: 1651 – 1660 // Archontology.org, 14 март 2010. Посетен на 20 април 2010.
- ↑ Lodge, Richard. The History of England – From the Restoration to the Death of William III (1660 – 1702). Read Books, 2007, [1910]. ISBN 9781406708974. с. 8.
- ↑ Tudor Period and the Birth of a Regular Navy // Royal Navy History. Institute of Naval History. Архивиран от оригинала на 2025-08-06. Посетен на 24 декември 2010.
- ↑ Canny, Nicholas. The Origins of Empire, The Oxford History of the British Empire Volume I. Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-924676-9. Посетен на 1 май 2011.
| ||||||||||||||||||||
