舒晓琴出席国家信访局新闻发言人交流通气会
| Летни олимпийски игри 1956 | |
| Град домакин | Мелбърн, Австралия Стокхолм, Швеция |
|---|---|
| Участващи страни | 67 |
| Участващи спортисти | 3184 (371 жени, 2813 мъже) |
| Състезания | 145 в 17 спорта |
| Откриване | 22 ноември 1956 |
| Закриване | 8 декември 1956 |
| Открити от | Принц Филип и Густав VI Адолф |
| Клетва на спортистите | Джон Ланди и Хенри Сейнт Сир |
| Олимпийски огън от | Рон Кларк и Ханс Викне |
| Олимпийски стадион | Melbourne Cricket Ground |
| Летни олимпийски игри 1956 в Общомедия | |
Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември 1956 г. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Така това стават единствените олимпийски игри, провели се на 2 континента. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Мексико, Буенос Айрес, Монреал и още шест американски града.
В началото повечето членове на МОК не одобряват кандидатурата на Мелбърн поради географското положение на града. Игрите е трябвало да се проведат по време на австралийското лято, като в същото време в Европа и Северна Америка е зима. Опасенията на олимпийското движение са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се аклиматизират.
Появилите се финансови затруднения в Австралия принуждават президента на МОК да потърси заместващ град. Като такъв е определен Рим и до април 1955 все още не е сигурно дали ще има игри в Мелбърн. Въпреки че градът изостава със строежите, в началото на 1956 е установено, че Мелбърн е готов да приеме олимпиадата.
Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.
Важни моменти
[редактиране | редактиране на кода]- Мелбърн печели домакинството само с 1 глас разлика от Буенос Айрес.
- Полуфиналът на турнира по водна топка между Унгария и СССР става легендарен и се смята за най-прочутата среща в този спорт. Мачът става известен като ?Мачът с кръв във водата“. Унгария побеждава с 4-0, а един от състезателите на Унгария е принуден да напусне басейна поради кръвта, която се стича от рана под лявото му око. По време на срещата той е ударен от противников играч.
- Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор.
- Американската атлетка Бети Кутберт печели прякора си – ?златното момиче“, след като печели 3 златни медала.
- Съветският бегач Владимир Куц печели състезанията на 5000 и 10 000 метра гладко бягане.
- Вдъхновени от писмото на австралийския тийнейджър Джон Уинг организаторите позволяват на спортистите от всички страни да се движат заедно по време на церемонията по закриването. Идеята е всички спортисти да бъдат едно цяло, като един отбор.
- САЩ доминира в леката атлетика.
- Игрите стават известни като ?Приятелските игри“.
- Най-успешният спортист става унгарската гимнастичка Агнес Келети, която печели 4 златни и 2 сребърни медала.
- Актьорът и плувец Бъд Спенсър взима за втори път участие на олимпиада. По това време той все още не е известен.
- За първи път СССР печели най-голям брой медали.
Медали
[редактиране | редактиране на кода]
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
| 1 |  СССР |
37 | 29 | 32 | 98 |
| 2 |  САЩ |
32 | 25 | 1 7 | 74 |
| 3 |  Австралия |
13 | 8 | 14 | 35 |
| 4 |  Унгария |
9 | 10 | 7 | 26 |
| 5 |  Италия |
8 | 8 | 9 | 25 |
| 6 |  Швеция |
8 | 5 | 6 | 19 |
| 7 |  Германия |
6 | 13 | 7 | 26 |
| 8 |  Великобритания |
6 | 7 | 11 | 24 |
| 9 |  Румъния |
5 | 3 | 3 | 13 |
| 10 |  Япония |
4 | 10 | 5 | 19 |
| 19 |  България |
1 | 3 | 1 | 5 |
Българско участие
[редактиране | редактиране на кода]Борецът в свободната борба Никола Станчев става първият българин, който печели златен олимпийски медал.
Българите се окичват още и с три сребърни отличия – борците Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков, и едно бронзово – олимпийският отбор на България по футбол.
Злато
[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Станчев – борба свободен стил
Сребро
[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Добрев – класическа борба
- Петко Сираков – класическа борба
- Хюсеин Мехмедов – свободна борба
Бронз
[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Божков, Тодор Диев, Георги Димитров, Милчо Горанов, Иван Колев, Никола Ковачев, Манол Манолов, Димитър Миланов, Георги Найденов, Панайот Панайотов, Кирил Ракаров, Гаврил Стоянов, Крум Янев, и Йордан Йосифов – футбол
