辽宁古代叫什么
Методий Йовчев Кусев е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година. Като протосингел на Екзархията Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинския договор. Като старозагорски митрополит от 1896 до 1904 и от 1920 до 1922 година е виден участник в обществения живот на града, основател на парка ?Аязмото“. Автор е на много статии и брошури по църковни и национални въпроси.
Роден е през септември 1838 или 1840 година в големия български македонски град Прилеп със светското име Тодор (Тоде) Йовчев Кусев. Той е шесто дете в семейството на търговеца на тютюн Йовче и жена му Екатерина. Родителите на Тодор умират рано. Той и братята и сестра му са отгледани и образовани от съграждани. Братята му Гьорче и Константин развиват широка търговска дейност и се замогват. Племенникът му Георги Кусев е виден български индустриалец. Тодор завършва първоначално образование в родния си град в частното училище на хаджи поп Костадин Дингов, а след това гръцката прогимназия. В 1867 година открива неделно българско училище и основава българско читалище в родния си Прилеп. Тодор Кусев взема участие в организирането на еснафските сдружения в града, прогонването на гъркоманите от църквата и училището и основаването на българското читалище ?Надежда“ и неделното училище. Кусев става един от водачите на българското църковно движение в Прилеп, като е водач на партията на младите в Прилепската българска община.
Кусев е делегат на Пелагонийската епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 година. Още на третото подготвително заседание Кусев обосновава правото на делегатите от епархиите в Македония и Тракия, неупоменати във фермана за основаване на Българската екзархия, да участват в събора. Вижте още »