注意！中央已发文，这些人的收入都会受到影响！
Александър Хамилтън е баща – основател на САЩ, офицер, икономист, политически философ, един от първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. Наричан е ?човекът, който повече от всеки друг проектира правителството на Съединените щати“. Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън.
Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютант и доверено лице на американския главнокомандващ, генерал Джордж Вашингтон и ръководи три батальона в обсадата на Йорктаун. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Той става член на законодателното събрание на щата Ню Йорк и по-късно се завръща в Конгреса. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. В подкрепа на новата конституция, Хамилтън участва в написването на есетата от сборника Федералистът, който продължава да бъде важен източник за конституционно тълкуване.
Назначен е за министър на финансите в новото правителство на Джордж Вашингтон и заема поста от 1789 до 1795 г. Като министър на финансите оказва голямо влияние върху политиката на правителството. Като почитател на британската политическа система, Хамилтън е националист, който поставя ударението на силно централизирано правителство и успява да прокара тълкуване на Конституцията, според което става възможно финансирането на националния дълг като щатските дългове се консолидират с националния и се създаде национална банка, наречена Първа банка на САЩ. Тези действия са финансирани най-вече от вносните мита и от нов акцизен данък върху уискито.
Когато става известно, че Хамилтън има връзка с Мария Рейнолдс, репутацията му е опетнена. Въпреки това продължава да играе активна роля в политическия живот и след оставката си през 1795 година, завръщайки се към практикуването на право в Ню Йорк. Особено активен е по време на президентските кампании от 1796 и 1800 г., но не успява да наложи предпочитаните от него кандидати. Има силно влияние върху администрацията на президента Адамс (1797 – 1801).
Членът на американската конституция, изискващ кандидатите за президент да бъдат ?естествено-родени граждани“, е отменен за хора като Хамилтън, които са родени другаде, но са били граждани на САЩ по време на приемането на Конституцията. Самият той така и не се възползва от възможността да се кандидатира за президент. В периода на войната по море с Франция (?квази-войната“) е на практика начело на армията, защото рангът му е втори след главнокомандващия Вашингтон, като последният не напуска имението си. На изборите през 1800 г. Хамилтън се противопоставя на кандидатурата на Адамс и това обуславя неуспеха му, а когато Джеферсън и Бър получават равен брой гласове в електоралната колегия, Хамилтън спомага за поражението на личния си враг Бър и за избирането на Джеферсън за президент. С приближаването на следващите избори през 1804 г. Хамилтън отново се противопоставя на кандидатурата на Бър. Кулминацията на тяхната вражда е дуел, в който Хамилтън е смъртоносно ранен и умира на следващия ден. Вижте още »