代表委员对改革开放迈出重大步伐充满信心：开放不止步 改革再出发（图）－画说时政－时政频道－中工网
Добавяне на темаКузман Шапкарев имаше някаква теория за родство на словенския език с българския, някой може ли да я спомене с едно изречение ако е запознат
- Аз лично не съм запознат, но не е чудно по онова време да има теории, които да се основават на схващането, че езикът на първите славянски книги е старословенски. Всъщност, Франц Миклошич, един от първите слависти, е наричал този език именно така: paleoslovenico (старословенски), понеже тогава е смятано, че този език е езикът на панонските славяни. По-късно произходът на този език е станал ясен, но не е изключено в даден период някои все още да са смятали, че старословенският и старобългарският са един и същ език. От съвременна гледна точка обаче, за съвсем близко родство между словенския и българския не знам да се говори. Това че са южнославянски езици, не ги прави по-сродни от, да речем, българския и полския. Дори българският има видими общи черти с полския: напр. рефлекса на ят, напр. полски ?wiat, български свят. Със словенския бих казал, че има едно нещо, което е общо и в двата езика: гласната ъ под ударение, напр. словенски ven [v?n] и български вън. В нито един друг славянски език няма ъ под ударение (като изключим сричкотворните р и л в чешки/словашки и р в сръбски/хърватски).--Хари 11:38, 31 май 2005 (UTC)
- Ако не се лъжа това беше първата глава в двутомника на Шапкарев (а двутомник ли беше не знам, преди 90 година съм го чел ;-) ), където той обясняваше как южните славяни били две групи в едната били словенците и българите а в другата сърбите и хърватите...аргументите му не ги помня, но теорията поради странноста и я запомних...Komitata 11:49, 31 май 2005 (UTC)
- Виждал съм нещо от Кузман Шапкарев навремето у дедо ми, но след като почина, не знам къде са книгите му, трябва да питам баща ми, не е изключено да ги е прибрал. Ако е така, ще прегледам.--Хари 12:02, 31 май 2005 (UTC)
- Български и словенски имат общи черти, които ги нямат сърбохърватските (по-точно щокавските) диалекти. Примери: 1) несвършените глаголи на -вам, липсата на трета палатализация от вида на сръбското диСати, диЗати, вместо това в словенски: dihati, dvigati, старобългарски (поради липсата на инфинитив в днешен български де) дыхати, също така бълг. вдиГам; 2) образуването на страдателни причастия, български: убит, напит, словенски: ubit-napit-prizadet, сравнено със сръбските убиjен, напиjен, одевен(*само коренът е същият, а сигурен съм че има много по-добри примери); 3) лексически примери, като паралелът зеле-zelje за зеле, сравнено със сръбското купус, имаше и други, като се сетя ще ги допиша. Ако някой смята, че тези черти са доказателства за праславянско единство между българските и словенските племена (между другото, да не забравяме, че славяните живеещи на изток от р. Морава също се наричат СЛОВЕНЕ, както и словенците), и то за единство в контраст с, например, племената донесли щокавските диалекти, може да се рови в тази посока. Аз лично мисля, че български има много повече общи черти със сръбски (въпреки че горните неща са от стар произход и може да се разглеждат и като праславянско диалектно деление), както и с руски, украински, полски, словашки, лужишки, тоест, общи черти има между всеки два славянски езика, независимо от тяхното сегашно положение. Относно наличието на Ъ в български и словенски, аз го виждам повече като моментно съвпадение, защото Ъ е имало във всички славянски езици, както и в сръбски, докъм Х?V век мисля (поне така сме учили по история на сърбохърватския език). Ъ и днес го има в сърбохърватски диалекти например в Черна гора (няма да броя диалектите по нашата граница, защото те са в една изоглоса с български:).
85.11.148.156 08:26, 2 януари 2007 (UTC) В статията промених очевидните сърбохърватизми на автора, като Корушка и Франьо Миклошич, за Корушка (областта Каринтия) няма българско име, така че според мене е нормално, поне когато пишем за словенски език, да използваме словенското Корошка. Франц Миклошич е роден и починал като верен австрийски поданик, името му през целия му живот е било Франц. Франьо е хърватският му вариант, а Франтишек - чешкият. Понеже Миклошич е основоположник на славистиката, всеки славянски народ (от католическата традиция) си го нарича със своя вариант. Словенците го наричат обаче или Фран или Франц, и това е техният вариант на името Franciscus-Franz-Ferenc-Franjo-Franti?ek-Francesco-Francisco-Francis-Fran?ois и т.н. Българите и руснаците си нямат вариант на това име, защото са православни. Затова поне когато става въпрос за Миклошич, се използва или словенското Фран, или немското Франц. Поне аз докато съм учил славянска филология бе така.